Песните съживиха хората от едно родопско село...
Ето и малко от историята ми:

НАНИ МИ, НАНИ

 

Нани ми нани,

мома е мом родила.

В ален мендил повила

и с ризка му люлка сторила.

И литва му песен запеяла.

 

Нани ми нани дощеро.

Голюмко да ми пораснеш.

А га пораснеш, а га те попитат:

Кой ти е мъри бубайко?

Пък ти им речи

Мене ме е майка открала в жътва.

 * Легендата за тази песен разказва как бебето е направено по време на жътва и не се знае кой е бащата...Е, случва се!

            Да си призная честно, никак не беше лесно да намеря хора, ВЕЩИ в фолклорните песни. Първите дни се отчаях, тъй като не срещнах никого. На третия ден от практиката се видях с Бай Куц Георги, който така и не си каза истинското име. Когато започна да пее, сякаш съживих селото…

 

         На следващия ден срещнах Айше. Докато си шеташе из двора, случайно  я попитах дали знае някоя песен със унил тон и тя ми отвърна : „ Е , па Я знам, как да не знам”! Камък ми падна от сърцето- не я почувствах като информатор, напротив, като СРОДНА ДУША, дори майка. Седнахме и тя запя, като ме предупреди, че ако запее ще се разплача. Не ме излъга-   така и стана. Всеки ден до последно ходех при нея да ми дава песни да записвам. Мелодиите не ми даваяе, тъй като не искаше да й записвам гласа. Каза, че може всякак да се пеят по родопски.

         Селото ме остави на много пъти без дъх. За това си заслужава и човек да вивее, нали? 
     За мен беше вълнуващо преживяване да събирам  НАРОДНИ ПЕСНИ, съхранили се в времето, предавани от уста на уста. Не само заради това, че успях да се докосна до тази съкровищница на моите деди, но и заради емоциите изпитани от живия контакт с хората. Казват „Че очите са прозорец към душата на човека”,  кой знае може би, но след това пътуване в света на ПЕСНИТЕ, все си мисля – Че ПЕСНИТЕ са видимия израз на душата на човек.
Завинаги ще останат като ехо в моето сърце думите на Бай Куц Георги:

 „ Слънцето грее навсякъде. Грее и мене и тебе и ВСИЧКИ! „

Аз като 3/4 родопчанин не мога да се въздържа от коментар... : )
Малка поправка към текста - мома е мома родила...
Литва е по скоро "люта". Има и родопска дума "летво", която значи равно...
Още ... Голямка да ми порастеш...
А иначе родопските песни са наистина живо съкровище, съхранявано в планината още от времето на Орфей, а сигурно и преди това...

Благодаря за корекцията:)
Иначе лично са ми казали тази песен и съм я записала така, както съм я чула.Специално за другите думи съм сигурна, че са така...
Когато ми запя един дядо там- тръпки минаха през цялото ми тяло. Живи и здрави да са всички родопски чеда!

Мома е мома родила,

с волнен го мендил повила

и с друг е люлка сторила

и му е песня запела:

- Нани ми, нани, дощеро,

големна да ми нарастнеш -

на осемнайсет години!

Ага са с дружки сабереш,

ага та дружки попитат:

"Кой ти е, мари, бобайко?"

Ти си им речи, дощеро,

мен ма е майка украла

ваз коса, още ваз жотва.

Тук, изпълнена от Николай Славеев

http://www.youtube.com/watch?v=WjMHVNYFqoM
От Неджип Странджев
http://vbox7.com/play:e065d2eb
От Росица Пейчева
http://vbox7.com/play:b1908403c8
От Надежда Чукалова
http://vbox7.com/play:d27f8c4ae0
Поздрави за любовта към народната песен! В нея се оглежда животът на българина и неговата душа.
Обичайте народната песен! Не забравяйте корените си!!