Днес гледах постановката " КЛАНИЦА" в театър СФУМАТО. ПРЕПОРЪЧВАМ да се гледа .

 За фалша в обществото, за това как всички сме егоисти пред самите себе си, че се самозалъгваме само от миризмата на парфюмите. Живеем в една изкуственост, където изкуството избавя, избавя , но от какво ?

           Това е бягство от реалността, което не може да съществува без убийството на морала. То съществува във и над културата. Но само по себе си то е изкуствено, именно защото имитира. Затова се е превърнало в спасение за душата и ФАЛШ за т.н публика. Човекът е удовлетворен от своята красота, била тя реещи се ноти в пространството или мастило върху парче плат, или прекършващо се  тяло... И всичко това на фона на КАСАПЩИНАТА, която се случва в реалния  ЖИВОТ.  Изкуството е в кланицата, където нежната му душа тлее под ножа на системата, която желае единствено действителността, такава каквато е! А не сме ли всички ние творци, завлечени в касапницата на живота, сляпо вярващи, че сме естествени ? Дали действията ни са толкова истински, колкото и хапването на една пържола, но когато стане дума ние да сложим под ножа това животно в чинията, се отдръпваме с отвращение... Ядейки ПЪРЖОЛАТА си , слушайки МОЦАРТ в едно доста изискано заведение ни прави едни ЕГОИСТИ, залъгващи себе си. Със всяко сдъвкване на хапките от месото, усещаме наслада за сметка на смъртта  на животното. Следва, че смъртта е наслада! А не е ли така... Това не е анализ на вегетарианството, аз самата не съм вегетарианка, а на изкуството да убиваш и да се наслаждаваш!

          Тази постановка несъмнено ни кара да си задаваме въпроси, които не спират да пораждат дълбоко дълбаещи в нас въпроси за живота като ФАЛШ ! Или как един цигулар може да стане касапин в ролята на....всеки един от нас...
            Във всеки един от нас дреме част от цигуларя, както и част от касапина, доколко се осъзнаваме , че двете противоположности колективно несъзнателно ще съществуват, докато сме ЗДРАВО МИСЛЕЩИ ХОРА!