ТРАДИЦИЯТА е СВЕЩЕНА! Аз лично чувствам липсата й в днешното консуматорско общество, защото съм дълбоко свързана с корените си. Смятам, че истинските ценности се крият именно в нея. Ако знаем кои сме, от къде идваме, ще знаем накъде да вървим.

           От една страна, за мен тя е мироглед, от друга– тя е идеология на предходните общества, поставяща съзнанието в рамки,  тя е част от божественото начало на човека. Без нейното присъствие, светът е пуст. Сякаш в днешно време живеем в една пустиня, чиито зрънца пясък сме самите ние – хората, забравили какво е капката дъжд, която утолява жаждата. Да – за мен миналото е по-смислено, именно заради тази жива вода, която предците ни са наричали за здраве, късмет, любов и т.н. Жадна съм за тайнството, в което са били посветени хората, мечтая за денят, в който „Боговете ще спуснат” дъжда в нашия материален свят. От разговора с баба ми осъзнах, че от отдавна, още преди 100 години е започнало целенасочено или не, забравяне на традициите. В 21 век науката, служейки си с факти вече доказа, че ВОДАТА има ПАМЕТ. Вярвам, че един ден (и този ден няма да е много далече) ще си спомним мистерията на празника като част от традицията, но „трябват дела, а не думи”, както е казал Апостола.

             Преди време разбрах, че има 3 вида въпроса, едните се задават, за да разберем повече, други просто, за да стане по-интересно, а трети остават завинаги в нас! Изследователи на културата на народите, са попадали на малки общности (като калашите, голобърдците и др.) , които пазят традициите си и макар вече да не помнят от кога е започнало всичко, те продължават да съхраняват онова, което им е завещано от дедите - НЕзабравили корена си, а по-голямата част от хората от модерния ГРАД  в БЪЛГАРИЯ сме се отдалечили толкова много от извора. ЗАЩО?- това е въпросът, който ЗАВИНАГИ ще остане в сърцето ми!

 

На днешните 'модерни', цинични и нихилистични българи, забравили традициите и изконните добродетели на българската цивилизация, опасявам се, им предстои съдбата на всяко едно дърво без корен. Случвало се е преди, ще се случи отново.
Мъчно ми е, защото въпреки всичко ние сме братя, но такива са вселенските закони, те не са като днешните 'демократични' врати в полето, не можеш да ги избегнеш с хитрости, шикалкавене и връзки.
Но бъди сигурна, че след Събитията ще започнем отново да почитаме традициите си ревностно. Това е била гаранцията за оцеляването ни в продължение на много хиляди години и много от нас вече са го проумели. Нашата Вяра, проявена в хилядолетните български обичаи, е нашият билет за Безсмъртие.
Нейното време идва и нищо не може да го спре, защото колелото, космическата Свастика отново се завърта и хилядолетният цикъл на времето отново ще издигне Достойните и ще унищожи всичко гнило и нечисто.
"Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме". Ето девизът на Пробудените, отворили очите си за огромната вътрешна мощ, която крие всеки от нас.
Сърдечни поздрави за обичта ти към Българското!

Аз също не съм загубила вяра, все повече хора се обръщат към корените си. НО малко ме притеснява факта, че това става с КОМЕРСИАЛНА цел, а не поради вътрешен МИРОГЛЕД. Първата стъпка са танците и песните, без които не е могъл народът, те са неразделно свързани с обичаите. Опасявам се, че традициите се преиначават и изглеждат доста изкуствено, ще дам пример с кукерския фестивал в Перник. Хубаво е, че хората се опитват да пресъздадат едно време, но когато се прави се остава с грешно впечатление, че така е било, а всъщност съвсем малка част от целия фестивал пресъздава ТРАДИЦИЯТА, такава , каквато е БИЛА- ИСТИНСКА!
Дано си прав! И аз се радвам за това, че има хора като вас!
Да БЪДЕ...

Изабел, аз лично смятам, че не ние сме се отдалечили от извора...отдалечили са ни служещи на чужденци политици...

До 1944г. традициите се пазеха ревностно, селото бе живо и даваше най-добрите войници. Селските семейства имаха по 5-7, че и повече деца. Събори, надигравания и надпявания ставаха спонтанно...

След 1944 г. селяните трябваше да се превърнат на работници. Земята бе отнета от законните й собственици, всеки опит за пробуждане на национална гордост бе разглеждан като шовинизъм, престъпление...

Истинско чудо е, че въпреки всичко сме опазили традициите си! А това, че все повече българи отправят поглед към корените си, ме карат да вярвам, че поредното възраждане вече е започнало.

Поздрави!